изминели

Речник на българския език

1. изминели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изминели е производна форма на измина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изминели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изминели е производна форма на измина (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).