изминал

Речник на българския език

1. изминал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изминал е производна форма на измина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изминал — мин. деят. св. прич. м. р.

изминал е производна форма на измина (мин. деят. св. прич. м. р.).