изминавал е

Речник на българския език

1. изминавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изминавал е е производна форма на изминавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изминавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изминавал е е производна форма на изминавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изминавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изминавал е е производна форма на изминавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).