изминавала

Речник на българския език

1. изминавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изминавала е производна форма на изминавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изминавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изминавала е производна форма на изминавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изминавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изминавала е производна форма на изминавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изминавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изминавала е производна форма на изминавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).