изминавал

Речник на българския език

1. изминавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изминавал е производна форма на изминавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изминавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изминавал е производна форма на изминавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изминавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изминавал е производна форма на изминавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изминавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изминавал е производна форма на изминавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).