изметяло

Речник на българския език

1. изметяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изметяло е производна форма на измета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изметяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изметяло е производна форма на измета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).