изметяла

Речник на българския език

1. изметяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изметяла е производна форма на измета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изметяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изметяла е производна форма на измета (мин. деят. несв. прич. ж. р.).