изметял
1.
изметял —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изметял
е производна форма
на измета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изметял —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изметял
е производна форма
на измета (мин. деят. несв. прич. м. р.).