изметял

Речник на българския език

1. изметял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изметял е производна форма на измета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изметял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изметял е производна форма на измета (мин. деят. несв. прич. м. р.).