изметнели

Речник на българския език

1. изметнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изметнели е производна форма на изметна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изметнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изметнели е производна форма на изметна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).