изметнела

Речник на българския език

1. изметнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изметнела е производна форма на изметна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изметнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изметнела е производна форма на изметна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).