изметнел
1.
изметнел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изметнел
е производна форма
на изметна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изметнел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изметнел
е производна форма
на изметна (мин. деят. несв. прич. м. р.).