изметнало

Речник на българския език

1. изметнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изметнало е производна форма на изметна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изметнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изметнало е производна форма на изметна (мин. деят. св. прич. ср. р.).