изметнали

Речник на българския език

1. изметнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изметнали е производна форма на изметна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изметнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изметнали е производна форма на изметна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).