изметнал

Речник на българския език

1. изметнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изметнал е производна форма на изметна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изметнал — мин. деят. св. прич. м. р.

изметнал е производна форма на изметна (мин. деят. св. прич. м. р.).