изметели

Речник на българския език

1. изметели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изметели е производна форма на измета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изметели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изметели е производна форма на измета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).