изместил съм

Речник на българския език

1. изместил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изместил съм е производна форма на изместя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изместил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изместил съм е производна форма на изместя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).