изместил си

Речник на българския език

1. изместил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изместил си е производна форма на изместя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изместил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изместил си е производна форма на изместя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).