изместил

Речник на българския език

1. изместил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изместил е производна форма на изместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изместил — мин. деят. св. прич. м. р.

изместил е производна форма на изместя (мин. деят. св. прич. м. р.).