изместели

Речник на българския език

1. изместели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изместели е производна форма на изместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изместели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изместели е производна форма на изместя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).