изместел

Речник на българския език

1. изместел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изместел е производна форма на изместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изместел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изместел е производна форма на изместя (мин. деят. несв. прич. м. р.).