измесило

Речник на българския език

1. измесило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измесило е производна форма на измеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измесило — мин. деят. св. прич. ср. р.

измесило е производна форма на измеся (мин. деят. св. прич. ср. р.).