измесел

Речник на българския език

1. измесел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измесел е производна форма на измеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измесел — мин. деят. несв. прич. м. р.

измесел е производна форма на измеся (мин. деят. несв. прич. м. р.).