измерил

Речник на българския език

1. измерил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измерил е производна форма на измеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измерил — мин. деят. св. прич. м. р.

измерил е производна форма на измеря (мин. деят. св. прич. м. р.).