измерел

Речник на българския език

1. измерел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измерел е производна форма на измеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измерел — мин. деят. несв. прич. м. р.

измерел е производна форма на измеря (мин. деят. несв. прич. м. р.).