измервало

Речник на българския език

1. измервало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измервало е производна форма на измервам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измервало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измервало е производна форма на измервам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измервало — мин. деят. св. прич. ср. р.

измервало е производна форма на измервам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измервало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измервало е производна форма на измервам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).