измервал

Речник на българския език

1. измервал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измервал е производна форма на измервам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измервал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измервал е производна форма на измервам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измервал — мин. деят. св. прич. м. р.

измервал е производна форма на измервам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измервал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измервал е производна форма на измервам (мин. деят. несв. прич. м. р.).