измела

Речник на българския език

1. измела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измела е производна форма на измета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измела — мин. деят. св. прич. ж. р.

измела е производна форма на измета (мин. деят. св. прич. ж. р.).