измел

Речник на българския език

1. измел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измел е производна форма на измета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измел — мин. деят. св. прич. м. р.

измел е производна форма на измета (мин. деят. св. прич. м. р.).