измацвал

Речник на българския език

1. измацвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измацвал е производна форма на измацвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измацвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измацвал е производна форма на измацвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измацвал — мин. деят. св. прич. м. р.

измацвал е производна форма на измацвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измацвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измацвал е производна форма на измацвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).