измацала

Речник на българския език

1. измацала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измацала е производна форма на измацам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измацала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измацала е производна форма на измацам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. измацала — мин. деят. св. прич. ж. р.

измацала е производна форма на измацам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. измацала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измацала е производна форма на измацам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).