измарширувал си

Речник на българския език

1. измарширувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измарширувал си е производна форма на измарширувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измарширувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измарширувал си е производна форма на измарширувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. измарширувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измарширувал си е производна форма на измарширувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).