измарширувал е

Речник на българския език

1. измарширувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измарширувал е е производна форма на измарширувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измарширувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измарширувал е е производна форма на измарширувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измарширувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измарширувал е е производна форма на измарширувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).