изманеврирал

Речник на българския език

1. изманеврирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изманеврирал е производна форма на изманеврирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изманеврирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изманеврирал е производна форма на изманеврирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изманеврирал — мин. деят. св. прич. м. р.

изманеврирал е производна форма на изманеврирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изманеврирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изманеврирал е производна форма на изманеврирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).