измамил съм

Речник на българския език

1. измамил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измамил съм е производна форма на измамя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измамил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измамил съм е производна форма на измамя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).