измамил си

Речник на българския език

1. измамил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измамил си е производна форма на измамя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измамил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измамил си е производна форма на измамя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).