измамил е

Речник на българския език

1. измамил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измамил е е производна форма на измамя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измамил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измамил е е производна форма на измамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).