измамило е

Речник на българския език

1. измамило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измамило е е производна форма на измамя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измамило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измамило е е производна форма на измамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).