измамили

Речник на българския език

1. измамили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измамили е производна форма на измамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измамили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измамили е производна форма на измамя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).