измамела

Речник на българския език

1. измамела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измамела е производна форма на измамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измамела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измамела е производна форма на измамя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).