измамвало

Речник на българския език

1. измамвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измамвало е производна форма на измамвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измамвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измамвало е производна форма на измамвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измамвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

измамвало е производна форма на измамвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измамвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измамвало е производна форма на измамвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).