измайтапило

Речник на българския език

1. измайтапило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измайтапило е производна форма на измайтапя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измайтапило — мин. деят. св. прич. ср. р.

измайтапило е производна форма на измайтапя (мин. деят. св. прич. ср. р.).