измайтапело

Речник на българския език

1. измайтапело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измайтапело е производна форма на измайтапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измайтапело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измайтапело е производна форма на измайтапя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).