измайтапел

Речник на българския език

1. измайтапел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измайтапел е производна форма на измайтапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измайтапел — мин. деят. несв. прич. м. р.

измайтапел е производна форма на измайтапя (мин. деят. несв. прич. м. р.).