измайсторяло

Речник на българския език

1. измайсторяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измайсторяло е производна форма на измайсторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измайсторяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измайсторяло е производна форма на измайсторя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).