измайсторил си

Речник на българския език

1. измайсторил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измайсторил си е производна форма на измайсторя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измайсторил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измайсторил си е производна форма на измайсторя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).