измайсторил е

Речник на българския език

1. измайсторил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измайсторил е е производна форма на измайсторя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измайсторил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измайсторил е е производна форма на измайсторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).