измазал

Речник на българския език

1. измазал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измазал е производна форма на измажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измазал — мин. деят. св. прич. м. р.

измазал е производна форма на измажа (мин. деят. св. прич. м. р.).