измаза

Речник на българския език

1. измаза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измаза е производна форма на измажа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. измаза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измаза е производна форма на измажа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).