измажели

Речник на българския език

1. измажели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измажели е производна форма на измажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измажели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измажели е производна форма на измажа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).