излющило е

Речник на българския език

1. излющило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излющило е е производна форма на излющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излющило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излющило е е производна форма на излющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).